Разработването на самоуплътняващ се бетон е станало възможно благодарение на използването на повърхностно активни вещества, които увеличават умокрящата способност на водата и спомагат за диспергирането на циментовите частици. Това са суперпластификатори и стабилизатори, които в комбинация с подходящ рецептурен състав увеличават подвижността и хомогенността на бетона, като запазват неговото качество. В края на 80-те години на миналия век в Япония е проектиран първият самоуплътняващ се бетон.
Понастоящем самоуплътняващият бетон се използва главно при силно армирани конструкции, елементи с невъзможност за вибриране, дебели фундаментни плочи и др. Като цяло той има същите свойства като обикновения бетон, но с допълнителни изисквания за неговата технологичност.
Самоуплътняващият се бетон има следните предимства:
- Намалено време и усилия при полагане
- Подобрена повърхност на конструкцията
- Ограничен шум при полагане
- Улеснено запълване на кофражните форми при трудно достъпни места
- Бетониране на тънки, гъсто армирани елементи
- Отлични повърхности на външни и вътрешни архитектурни решения от бетон
Благодарение на тези предимства и свойства, самоуплътняващият се бетон има потенциал не само да покрие специални приложения, като например бетон с висока якост, но за допълване на конвенционалния бетон като масов строителен материал.
Приложения
- Конструкции с изискване на идеална видима повърхност
- Конструкции с невъзможност за вибриране
- Високи стени и колони
- Тънки елементи с много армировка
