Съставът на водоплътния бетон се характеризира с високата си устойчивост на водопроникване. Непропускливостта срещу вода се определя от неговата капилярна порьозност. Решаващите фактори за капилярната порьозност са съотношението вода/цимент, както и съдържанието и видът цимент. За да се намали съдържанието на вода в сместа се добавят специални химически добавки, като същевременно те подобряват и неговата обработваемост. Използването на пуцоланови или латентни хидравлични минерални добавки е препоръчително с цел да се свържат химически разтворимите съединения.
За ограничаване риска от химическа атака се препоръчват предварителни изследвания на почвата и водата, които са в контакт с конструкцията. В стандарта за бетон БДС EN 206:2014+A1:2016/NA:2017, в раздел Класове по въздействие на околната среда, табл. 2 – Гранични стойности за класове по химично въздействие от естествена почва и почвена вода, са конкретизирани химически характеристики, по които трябва да се извършат изследвания.
За постигане на водонепроницаема структура трябва да се вземе под внимание не само съставът на бетона, а и неговото правилно полагане, уплътняване и отлежаване.
В зоните с контакт между стар и нов бетон задължително трябва да се използват водоспиращи и водонабъбващи хидроизолационни ленти. Необходимо е и да се предвидят тактове при изливане на бетонни елементи и техните максимални размери. Това се извършва с цел да се намали рискът от пукнатини при неизбежното му свиване. Като правило може се приеме пропорция 1:3 (елемент с размери 3m х 9m), коeто се препоръчва по-специално за стени.
Приложения
- Плувни басейни и конструкции във вода
- Фундаменти, нулеви цикли и др.
- Укрепващи и дънни пилоти
